Диванета. Тоест такива, които се разполагат в дивани. Дайте да не се обиждаме, нали!? Толерантоприроден бъди. О, да си роден в святата природа на родината е чест, която мнозина търсят със свещ. Ама не ще ги огрей. Разположи се в мек диван, разложи мисълта си на съставните й части. Час по час курдисвай честността си. С окултно око следвай деянията, скрити и тайни, на партократите и на техните ваятели. Спят там, почиват велики мъртъвци, така живи, както приживе са спали, все воини и принцове със знатно потекло. “Паяк, спускащ надолу нишката си, означава печелене на пари”, пише славният Хенрих Корнелий Агрипа фон Нетесхайм, рицар, доктор по гражданско и канонично право, съветник на Негово свещено величество цезаря и съдия в Прерогативния съд.
Да, да. Положи глава на морното си рамо. Ще получиш самородно крив врат. Ще получиш орден от президента на републиката пред вакла публика. Там, на Балкана. На Стара планина. Чик-чирик, вика врабчето и дебне трохите от устите. После го дава на заден ход: чирик-чик – защото го може. Левентоид. Всичко мога, всичко знам, аз вълшебник съм ебати. Защото един вид от буйна младост е прописало, вместо да се пропие. Отдало се на творчеството, музите го мушкали с пръст под завивките, та да не легне под пръстта ей така, за едното нищо. Общувало с по-големите с пламнали бузи. Hic mortui vivunt, hic muti loquuntur (Тук мъртвите са живи, тук немите говорят – надпис на библиотеките). Играло на жмичка до старост и запазило ума си непокътнат. Целта е постигната, родината с все сили рита камбаната. Дан-дан. Пръстите счупени, подут глезенът, в болницата гипс няма, от гладен доктор лекар не става. Професорът приема от два до четири, ама е на прием. После оная я крадат за претопяване. Дал Господ бронз. Дал Бог бюст. Дан-дан-дан. Дандания по вестниците. Да живеят роднините. В чужбина. Я кажи си, облаче ле бяло, отгде тръгна, где сега си спряло. Вятър работа. Роми плачат на пристанище.
Защото Андрей Тарковски умря. И баща му умря, ама след него. Всичко наопаки взе да става във вашия свят. Тоест започна да се случва. Нали онова, което се случва, винаги е по-кратко от това, което става.
Вот и лето прошло,
Словно и не бывало.
На пригреве тепло.
Только этого мало.
Всё, что сбыться могло,
Мне, как лист пятипалый,
Прямо в руки легло.
Только этого мало.
Понапрасну ни зло,
Ни добро не пропало,
Всё горело светло.
Только этого мало.
Жизнь брала под крыло,
Берегла и спасала.
Мне и вправду везло.
Только этого мало.
Листьев не обожгло,
Веток не обломало...
День промыт, как стекло.
Только этого мало.
(Арсений Тарковский, Стихи разных лет, 1983)
Ама нищо, ти да си здрав. Тоест вий да сте здрави. Толерантост е това, не е за всяка уста. Честит празник, орденоносни поети, писатели, художници и оратори! Може и да е на патерица, но ние сме си нефелни. Да живейте вие, на лаври лауреати и бъдещи на народното съзнание депутати. Представители.
Няма коментари:
Публикуване на коментар