ПРОСТО СЕ ОГЛЕДАЙТЕ

“Но оптимизмът на епохата ни винаги е бил фалшив и обезкуражаващ, защото се е опитвал да докаже, че светът ни е по мярка. Християнският оптимизъм се гради върху факта, че светът не ни е по мярка.”

Честертън, “Ортодоксия”

“Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца – петно” (Притчи 9:7), пише в Книгата на книгите. Така с риск да си спечелим безславие и да ни лепнат петното на нетолерантността ще се опитаме да поговорим за някои кощунства и нечестиви деяния у нас днес. Разбира се, част от казаното би могло да важи и за “цивилизования” свят въобще, но в случая ни интересува нашата родина, колкото и наивно да звучи. Предполагаме, че е наивно, тъй като в последно време думата “родина” е заменена от “дестинация”. Да не би част от хората да се срамуват да я използват, да не би да си мислят, че ще ги нарочат за несмислени романтици или за националисти, или за почитатели на отминалото (сякаш някой може да бъде почитател или враг на бъдещето)? Интересно би било да се види и кои са онези, нарочващите, но ще ни дойде в повече и обвинението във вяра в световната конспирация. Не за друго, а защото вярваме в Бога и в Неговия Единороден Син. Останалото можем да предполагаме, да отричаме или да утвърждаваме.

Лев Шестов пише: “С идеите и само с идеите трябва да се бори онзи, който иска да победи лъжата в света.” Тук няма място да се разпростираме върху идеите, затова ще се спрем накратко само върху някои днешни техни прояви, широко рекламирани и добре финансирани, като се придържаме единствено към православната християнска гледна точка според възможностите си.

“Обещават свобода, когато самите те са роби на развалата” (2Петр. 2:19) – тези думи на св. ап. Петър намериха потвърждение в недалечното ни минало. Не кой да е, а комунистическите велможи и техните слуги “доведоха демокрацията” у нас, разпределяйки помежду си онова, което вече бяха заграбили партийно. Те обещаха свобода и тази свобода се яви под формата на мутри, на продадени и продажни медии, на всевъзможни пошли шоупрограми и т.н. Те поеха вината с мезетата и след това станаха бизнесмени, посланици, съветници, носители на ордени. Дори и творци. С тях се случи същото като в пословицата - “псето се върна на своята бълвотина” и “изкъпаната свиня в тинната кал” (2Петр. 2:22). Те лицемерно прекръстиха улици и площади с имена на избити и на низвергнати от бащите им, защото не бяха чували никога думите на Христос: “Горко вам, лицемери, задето зидате гробници, украсявате паметниците на праведните и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем съучастници в проливането на кръвта; с това сами против себе си свидетелствате, че сте синове на ония... Ето, оставя се вам домът ви пуст” (Мат. 23:29, 30, 31, 39). Междувременно голяма част от младите хора напуснаха домовете си и заминаха по света, докато “героите на нашето време” продължиха да се разстрелват къде публично, къде потайно, както си е отколе прието в терористичната им организация. Лъжеха с помощта на социолози (по-точно социомери), откърмени с правилното мляко на Димитровския комсомол, че пътят е верен и прав. Всъщност продължават да лъжат и днес. За онези малко по-млади читатели, които не знаят, “комсомол” означава “комунистический союз молодежи” (комунистически младежки съюз).

Едно старо и все пак глупаво възражение гласи, че хората могат да се променят и това не бива да им бъде отричано. Съгласни сме. Има само една подробност – толкова дълбока душевна промяна (на църковен език - покаяние) се познава, поне външно, по два начина: първо, защото човек се срамува до болка и от себе си, и от хората и или се самоубива, или става религиозен; второ, защото последното нещо, което би му хрумнало в тази ситуация, е отново да е на власт или да е рупор на общественото мнение. Това е психологически невъзможно. Така че нека не ни говорят за правото на промяна. Покаяние от богохулниците нямаше, няма и най-вероятно няма и да има. Съществува едно записано пророчество на св. Серафим Саровски Чудотворец, който, след като описва доста точно онова, което ще се случи в Русия, казва, че единствено всенародното покаяние може да направи от Русия такава, каквато е била. Това важи с пълна сила и за България, разбира се. Нито в Русия, нито в България се извърши такова покаяние. Вместо него се пропагандира някакво държавно-протоколно “православие” там, съответно протоколно-туристическо тук. Всичко това с услужливото поддакване на повечето от правоправящите владици, които не се интересуват от съдбата на семействата на избитите свещеници например (дано има изключения). Процесът е известен също като “възраждане на Православието”, само че неговите пропагандатори не знаят, че християнството не може да бъде просто част от културата – то или е нейната основа, или се превръща в неин противник (все пак християнската култура е разпознаваема, макар че идеално общество на този свят няма). При всички положения онова “християнство”, което живее удобно и лесно, съобразявайки се със силните на деня, няма много общо с Христос и Неговата Църква. Словосъчетанието “християнски конформизъм” е класически оксиморон.

“А тия хулят това, що не знаят; което пък по природа като безсловесните животни знаят, в него се разтляват” (Иуда 1:10). Сигурно защото се опитват да ни убедят като бесовете, че светът ни е по мярка. Да, става дума за всякакви шоупрограми, “елити” и “звезди”. Първото, по което могат да се разпознаят и то е общо за всички тях почти без изключения, е показната наглост, сексуалната разхвърляност и моралното безразличие – тези трите неща минават под лозунга “права на човека”, “свобода на словото”, “всеки има право на мнение” и други подобни, красиво звучащи думички. Хайде де! А правата на тези, които не харесват наглостта, отвращават се от простащината и се присмиват на малокултурието на повечето от т.нар. ВИП персони (съжаляваме за тавтологията)? А свободата на словото на онези, които например не са би-, хомо-, метро-, уни-, нито желаят те да им бъдат навирани в очите непрестанно? С тях какво да правим? Има отговор. Просто трябва да бъдат още повече и по-силно облъчвани от медиите до пълното им видиотяване, до осъзнаването от тяхна страна на “ценностите на модерния свят”. На всичкото отгоре от това се печели добре. Прочее – една от основните ценности на модерния свят.
И отново се натъкваме на старо и пак глупаво възражение – всеки може да смени програмата на телевизора. Повтарят го непрестанно, сякаш от това то ще стане и вярно. Първо, уважаеми дами и господа твърдящи го, програмите не са създадени, за да бъдат сменяни. Точно обратното е, всяка програма се стреми да бъде гледана възможно повече, инак няма да има рекламодатели. По този начин повечето телевизии стават еднакви. Тогава защо да ги сменяме? Или може би ще ни посъветвате да изключим въобще телевизора? Твърдейки подобно нещо, вие плюете в кладенеца, от който пиете. Няма как да ви повярваме, това е притворство за пред хората, продължение на играта с “правата на човека”. Защо тогава да не забраним телевизията въобще? Защото ще нарушим правата на онези, които искат да гледат? Не е вярно. Ако няма телевизия, никой няма да иска да гледа телевизия. Вие обичате ли да ядете киликанзери?

Второ - и малко по-сериозно - като цяло продуктите на масовата култура и в частност – телевизионните, са предназначени предимно за децата, за юношите и девойките, т.е. за хора, които все още не са си изградили ценностна система и нямат достатъчното познания, за да са в състояние да сравняват (впоследствие вече няма да искат, няма и да могат да го правят). Медийните умници твърдят, че просто давали на хората онова, което те желаят, без да споменават, че преди това са създали това желание. А съществуват институти, издават се учебници и книги как да накараме човека да стане потребител, а след това още повече. Просто се огледайте наоколо. Интересното е, че не правим връзката между двете – между онова, което хората “искат”, и научните методи как да бъдат дресирани да го искат. Казано по друг начин – как да се “прелъстяват неукрепналите души” (2Петр. 2:14). Кой нормален човек се интересува от факта, че например някоя си филмова хубавица е забременяла от човече с обица на носа, че друга подиумна пешеходка си е купила яхта, а трети юнак с един удар е вкарал отдалеч малка топка в малка дупка насред широко поле и през цялата година го е правил най-добре? Отговорът е: никой. И тук е проблемът с т.нар. нормалност. Нормалното не е модерно, не е и модно. В крайна сметка никой и не е в състояние да каже кое е нормално или поне, в общия случай, не би се осмелил поради криворазбрана толерантност и опасения от кариерно-битово естество. Не сте ли забелязали, че огромната част от онова, което се нарича културни новини, страници или колонки, е препълнено най-вече със съобщения от този род. С неща, от които твърде малко хора се интересуват наистина и без които спокойно биха могли да продължат да живеят и да осмислят собствения си живот. Но колкото повече се пише и се говори за манекенки, поп икони (!?), фолк певици и певци (у нас), толкова повече потребителите ще искат да знаят за техния частен живот – например коя си е уголемила бюста, кой си е удължил пениса и кой за колко сребърника е купил яхта за сватбата на сина си (вместо да се поинтересуват, да речем, откъде ги има тези сребърници). От друга страна, колкото повече на потребителите се говори за частния живот на блестящите с нищожността си представители на светското снобско домашно общество, толкова повече потребителите ще имат потребност да потребяват продуктите на тяхната глупост, безочие и фалш, както и да предпочитат техните предпочитания – независимо дали става дума за дамски превръзки или за патица по пекински. Кръгът е затворен по същия начин, по който змията е захапала опашката си в онзи може и източен, но далеч от мъдростта символ. Това всичкото е част от гореспоменатата лъжа, че България - в случая ние, вие и децата ни - върви по правилния път. Твърдим, че е лъжа, тъй като пътят е само един, т.е. няма какво да се избира. Следователно непрекъснатото внушение, че е правилният, подсказва, че липсата на избор трябва сама по себе си да бъде възприета като избор. Точно така е – цивилизацията не се избира. Работата е да се мисли, че макар и тя да не се избира, в нея всичко подлежи на избор. И това ако не е двумисъл, ще бъде трудно да се покаже по-ясно кое е. Вероятно тук стана малко сложно и объркано, но пък не може всичко на този свят да бъде обяснявано простичко, по ленински, както са свикнали някои изроди (имаме предвид, разбира се, етимологичния смисъл на думата – “излезли из рода си”).