Да му се не види и времето макар, дето се родих в него, викам оня ден в пространството. Да, но сетих се, че и във всички останали времена много човеци са викали същото. Къде без основание, къде с повече. Знам го, щото книжки съм чел, да си призная. Поради което оставам с впечатлението, че всъщност нищо ново под слънцето не викам. Ех, все пак това смирява и е полезно поне за душата.
Скоро беше, когато научих от Националния статистически институт, че доходите ми през таз почти буколическа година били се вдигнали с еди-колко си процента. Юпи-и-и! Не юпи, а иха-а-а! За всеки случай и бря-бря...
Това между другото означава и че ще ми бъде все по-трудно да постя, щото с повече пари е по-трудно да се кара на леща и варени картофи през ден и нещо. По-трудно е, ха на бас. А ето това не смирява и съответно никак не е полезно за душата (поне).
Ох, и в кръчмата, дето съм изписал ей толчав те лист с вересии (да не ви разправям), като научат от националната таквоз, че доходите ми са се вдигнали, току-виж сега си ги поискат (вересиите, да не ви разправям), пък аз нали все се опитвам да скрия мъгливия тоз факт от кандидатсветийското си житие. Ама ще го разберат, щом националната таквоз го каже, щото съм всеизвестен човек, макар и полусмирен, ама нали националната ме знае мене тя, па и какво ми е на стомаха най- и най-подир...
Какво е най-подир ли? Ето какво. Рано или късно (по-скоро веднага) и жена ми ще разбере таз прелюбопитна промяна, случила се напоследък с мъжлето й, смирено постещо по потник. Пък не вярва (да не ви разправям), че съм чак толкоз вятърничав и постещ, колкото се показвам пред хората, и не е възможно, ще викне тя в пространството между празния хладилник и студения креват, невъзможно е да не съм укривателствал от нея нарасналите доходи на националната статистика, също както ятак укривателствал обирачи на мандри, а днес неговият внук - техните внуци, осмуквачи на еврофондове, и така нататък.
А щом съм укривателствал, ще проплаче чак до съседите от другата страна на тихата нощна улица, съм гадина мръсна, черен неблагодарник и нехранимайко, а също така и скапаняк подъл с воняща на укривателстване (на нараснали доходи) душа, дето се е обесил на врата й и дебелее... пиявица с пияниците.
Все пак, като се размисля, и от това може да дойде нещо добро (гледам позитивно на нещата бе). Може например да я направи яростна феминистка, мъжемразка и някаква нова Айн Ранд даже. Що пък не, всичко става. А от това при всяко положение ще има полза.
Благодаря на националната статистика за този жест на внимание към бедната моя жена и към невинните мои – предполагам - деца.
Няма коментари:
Публикуване на коментар