Ти, кълна си, си най-забележителният прародител и никой с теб не може да се мери в тази всеобхватна, пълна с дрязги и невероятно объркана история. Направо страхотно! Какво излиза, значи вътре в нея се спотайвала една добре дошла и от самия Бог създадена възможност, която ти си оплодил с малка част от мъжкото си трудоплодие. Храс, и вътре в нея! Вклинил си се да служиш! Продължавай доброто дело, озорил си се, знам, и махни с ръка на разните му там учени и малтусианци да вървят по дяволите (Джойс, Одисей, 444-445). Ще ти се притече на помощ и глиганът от Корнубия (крал Артур, б.м., М.К.) и с копитата си ще смачка вратовете им (Галфрид от Монмът, История на бритите, 107).
Макар и старинна, тази история е твърде странна (Честертън, Вечният човек, 244) според свидетелството на Снуре Стюрлюсон в “Саги за кралете на Севера”: “Мечовете пееха в играта с режещите си остриета”, тъй като наистина би било странно, ако пееха със затъпени остриета. Поради това се решихме да принесем своя вклад, тоест според силите ни крехки свойто малко подношение, за да не би да остане нещо неясно и да се препотвърдят думите на апостола: “И до днес, кога се чете Мойсей, покривало лежи на сърцето им” (Кор. 3:15).
Струва си да започнем разказа си от онази българска ерес, наречена на името на един съвършен поп Богомил, с която се запознали братята на Кръста и на Храма във времената на светите си пътешествия към Гроба Господен. Поп Богомил ги покръстил, според легендата – с катран, и така станали катари. Други автори, като например Адсон от Мелк, твърдят, че името “катари” идва от Великата Истина, която те приели да носят и да съхраняват през вековете, както катърите – тези безбрачни животни, носят тежки товари по световните пътища. Във всички случаи обаче трябва да бъдем уверени, че донякъде става дума и за онова духовно чувство, sensus spiritualis, което според Бейкън се явява петото от седемте стъпала на духовния опит.
За съжаление, както в много други неща, така и тук ние, днешните хора, можем само да се взираме в сенките на отминалите дни, стъпили на раменете на онези неколцина гиганти, живели на острова, наречен Албион, за което свидетелства и гореспоменатият Галфрид от Монмът (стр. 21). Така Великата Истина остава за нас само спомен, преминал през деца и внуци, през бащи и деди, както флотът на Ордена на Храма, натоварен с незнайни съкровища, изчезнал в мъглите на Авалон, за да не се върне повече в отсамния свят, а да пребъдва в елфическите владения в очакване на Завръщането на Краля. А Великата Истина е, че Иисус Христос, който за непосветените е Божий Син, в среднощен час се съчетал с Мария, наричана Магдалена, от което вклиняване (виж по-горе) води началото си Родът на Посветените в Тайната. Всъщност не се изразяваме точно - самата Тайна е, че те са Посветените в Тайната, защото вклиняването е било тайно и на тъмно. В час полунощен, самотен – както казва поетът, когато само Мечката (Артур) грее на свода небесен. Така Посветените в Тайната, които са едновременно самата Тайна, се разсеяли по света, след като Рим унищожил Йерусалим. Много по-късно, в следващата епоха, откъслечни данни за която могат да се открият в един по-късен епос от ХХ век, съставен от Джон Толкин, “Властелинът на пръстените”, третата част от който се нарича “Завръщането на Краля”, та тогава потомците на Тайната, които, както изтъкнахме, също били Тайна, създали Ордена на Храма, в чийто външен кръг се допускали хора с остри мечове, а във вътрешния кръг не се допускали, тъй като бил запазен за Тайната. За да не би другите - с острите мечове, да заподозрат, че са лаици и предтечи на сноби, били изпратени да воюват на Изток със синовете на Робинята, които по нейното име се наричат агарянци, или още измаилтяни – по името на сина на Авраамовата робиня Агар – Измаил, защото Бог обещал и на нея, и на Авраам, че от Измаила Той ще създаде голям народ, който ще воюва със синовете на Сарра – жената на Авраам (Бит. 18:19-21, 21:9-10, 12-14, 17-20 и др.). Там те се запознали със Стареца от Планината, ръководител на тайнствена секта от убийци. Воювали с него, уважавали го и пренесли в Европа хашиша и думата “убиец”.
Така минавали годините – във войни и песни за ветхи завети, орденът забогатял, придобил власт религиозно-политическа и тогавашните политици и олигарси в лицето на френския крал и на римския папа (който в този момент бил май авиньонски, тоест под командването на французина) решили да го унищожат и да си поделят съкровищата му. От своя страна римско-авиньонският папа имал и други причини да бъде обиден. Той разбрал, че не е допуснат в Тайната Църква, която била основана още от Христос и благоверната му съпруга и за чието пазене (неизвестно от кого) била създадена и видимата, нетайната църква. Впоследствие се установило, че дълбока мъдрост (“софия”=България) се криела тук, тъй като видимата църква започнала да преследва Тайната Църква, което пък потвърдило причината да има Тайна Църква. В противен случай щяла да бъде унищожена от нетайната църква, която била създадена именно за да се съхрани в тайна Тайната Църква. Както и да е, това са сложни неща, които не могат да бъдат разбрани от непосветените, защото логиката, както се знае, е онова, което служи на посредствените умове да не се залутат в сложността на битието.
Та успели френският крал и римско-авиньонският папа в нечестивите си деяния, но само привидно, защото оцелялото ядро от Ордена се пръснало из Европа и се съхранило в Испания, а най-вече в Шотландия, където живеели потомците на единия от неколцината гиганти, споменати от Галфрид. Там те се слели с ордена на хоспиталиерите. Затова през въпросния период се говори за един орден – Ордена на рицарите на св. Йоан и на Храма. Тамплиерите помогнали на крал Брус във войната му с англичаните, най-вероятно в онази известна битка при Банокбърн (крал Брус обаче бил в съюз с Франция по това време, което е странно все пак), а впоследствие създали Ордена на свободните зидари. Според някои автори просто завзели съществуващата гилдия на майсторите на катедрали. Съществуват и други варианти на зидарската сага, някои от които започват от строителя на Соломоновия храм Хирам, но за това няма да говорим, тъй като то е ясно от само себе си – цар Соломон е баща на цар Давид, а Иисус Христос е от рода на Давид (Мат. 1: 1-17).
Но нека спрем сега дотук с онова, което някои наричат митологизирана история, и да се върнем в наши дни, в страната, наречена България по името на поп Богомил. Все още не е установено с яснота как точно от “Богомил” е станало “България”, но самите българи се гордеят с попа си и дори са кръстили една улица в столицата си на него. Има още един “Поп”, но там се събират наркомани и ученици, които отиват на купон – тоест да се опитват да достигнат петата степен на духовния опит. Поради това този “Поп” не е истинският поп, макар че българите, които се гордеят с поп Богомил, се гордеят и с него – тоест с неговия противник. Това обаче е лека форма на шизофрения, няма значение. Освен това и самата столица на българите се казва София, което на гръцки език значи “мъдрост” и според традициите на нетайната църква е името на Третото Лице на Светата Троица – Св. Дух, Премъдростта Божия. Както казахме обаче, традициите на нетайната църква не бива да се вземат под внимание, защото са само параван за Тайната Църква, за което свидетелства и огромната статуя в центъра на града София, която е “София” и е ипостас на няколко антични божества, слети в едно. Другите традиции – тайните, се знаят и от неколцина българи, които пък били просветлени от свои сръбски братя, и така се създало на земите им Звено – по-точно Приорат (не знаем дали вече е придобил статута на Велик Приорат, но се надяваме на това с все сили) на Ордена.
Една от целите, заслужаваща възхищение, одобрение и най-вече уважение, е усилната работа на братята и сестрите во Храме по обединението на християнството по цялата вселена, т.нар. ойкумена, откъдето произлиза понятието “икуменизъм”. Богословските, философските, историческите и политическите тънкости на разделението между нетайните църкви за тях нямат никакво значение. Първо, братята и сестрите не познават тези тънкости – за Тайната Църква обаче същите са маловажни като игра на деца с тънък ластик, така че липсата точно на това познание не им пречи никак. Второ, защото в света на злото (според съвършения поп Богомил и неговите последователи ойкумената е създадена от дявола) всичко е разрешено (потвърдено и от Достоевски) и следователно всичко може и да се купи. Така например е бил купен авиньонско-римският папа от френския крал, а по-рано – и “предателят” Юда, за да не се разбере с точност какво е станало със семейство Иисус и Магдалена Христови, та нетайната църква в Негово име да започне да властва и да заблуждава глупавите люде, трупайки богатства и власт. Имаме предвид, че и тук всичко може да се купи, стига да имаш необходимите средства за тази дейност, които пък могат да бъдат намерени и взети и от глупавите люде, и от нетайните им църкви. В тази връзка навсякъде по света в Ордена се приемат най-вече хора с такива възможности, независимо от това дали могат да въртят меч или да събарят противника с пика от коня – все пак в днешните хуманизирани времена не се сече с мечове, а се разстрелва с пистолети. По-лесно, по-чисто, по-бързо и по-тайно. От друга страна, охулването по медиите върши горе-долу същата работа. Към Ордена биват привличани – и това е много важно - и отделни видни интелектуалци и журналисти, с чиято помощ, както и с помощта на собствената им суетност, Орденът си осигурява онзи необходим му баланс между властта на златото и силата на човешкия дух, от което съчетание според пророчеството на Заратустра (Зороастър) ще се въздигне Свръхчовекът. Тук имаме още една препратка към поп Богомил и катарите, защото тяхната философия е в голяма степен сходна с метафизиката на персийския зороастризъм и вероятно произхожда от него със съдействието на гностиците, за които се знае, че били яростно гонени от нетайната църква. В тези гонения били унищожени много техни книги и по този начин нетайната църква направила Тайната Църква още по-тайна. Томас Малори, чието познание за Тайната е безспорно, е изказал едно пророчество, вероятно отнасящо се до днешната епоха (няма време вече за други епохи): ”И никой друг рицар в Артурово време не бил извършил и половината от техните подвизи. Както се казва в книгата, и десет рицари не били извършили половината от техните подвизи...” (Смъртта на Артур, 149). Например една част – но само една – от тези подвизи са някои благотворителни добротворства, където Златният телец влиза в ролята на дядо Коледа, с което ни се напомня, или – по-точно, братята и сестрите си напомнят, че Денят на зимното слънцестоене е един от старите келтски празници и друидите с бели мантии свещенодействат под дъба, както се пее в песните на бардовете. Нетайната църква го приема за Рождество на Божия Син, но Тайната Църква много по-добре знае за какво става въпрос всъщност – за тези свещени дни говори и Мерлин, а за него може да се изпише толкова много, колкото малко може да се каже. Тайна е. Както е писано от ръката на анонимния автор на Codex Luminarium, открит от водолази под илюминатора на един потънал кораб, неведоми са пътищата на сем. Христови и на техните наследници - рицари, архонти, приори и светила земни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар