Само за деца

“Ами че възможно ли е да се представи бай Ганьо без гнусотийка? Тя е такава съществена черта в неговия тип, щото без нея губи се физиономията... Аз мисля, че повече полза ще принеса на народа, ако го накарам да съзнае бездънната гнусотия на нашите славни триъгълни нужници, в които трябва да ходиш на кокили, отколкото да напиша цели томове “За малкия ер в Дивдядовска околия”, които никой не чете...”
Алеко Константинов, писмо до Стоян Бешков, 18. V. 1894 г.


Ходенето на кокили все още е жанр, поне у нас. Но не за това ми е думата. Не ми се обсъжда и 2138 епизод, т.е. том на “За малкия ер в Дивдядовска околия”. Има специалисти по въпроса, но има и пътници за всеки влак. Горят в стремежи и надежди (простете ми черния хумор) – горенето унищожава бактериите и осветявайки наблизо, прави тъмнината наоколо още по-пригледна.
Ще си позволя да кажа, че бай Ганьо е име световно, не просто българско за съжаление на патриотите. Бай Ганьо е... голяма работа. След като от лакомия срина финансовите борси по света, сега е тръгнал да ги оправя на гърба на другите. Нали все “за бъдещето на децата си” мисли, горкият, изпусна на днешния ден смисъла. Правейки се на финансов анализатор, вярващ, че пазарът е част от природните закони и се описва чрез няколко диаграми, сега ни убеждава, че диаграмите са си наред (има си хас да не са) – демек ще има да патим. Ама защо? Защото е лаком. Лакомията не е природен закон, нито я хващат диаграмите, нито е криминализирана. Лакомията е грях.
Лято беше и докато едни се правеха, че почиват, а други си мислеха, че печелят от реализираните човеколеглодни, Земята бавно се извърташе в необятното пространство, което наричаме Космос, значи – подреденост, красота.
Това, че Земята се извърташе (и продължава) бавно, няма естествено отношение към греха на лакомията, обаче ми се ще от време на време и аз да погледна наедро “нещата” (res). Тогава те започват да изглеждат много дребни, ей таквиз на, колкото църковна тема в главата на муха.
Мисля си, че същинската гнус на нашето време може да бъде определена с една дума – дребнавост. Тя върви подръка със стремежа ни да мислим в едри планове. На практика само тогава върви. Най-лесно се разпознава по съответните им едри твърдения, минаващи за съждения. Например така понякога прави Ричард Докинс (биолог) в “Делюзията Бог”: “Както можем да предположим, хората с теологически уклон много често са и хронично неспособни да разграничат истината от онова, което им се иска да е истина”. Няма да обсъждам понятието “истина” и неговите съдържания. Самото твърдение, от друга страна, е почерпено от стандартния псевдопсихологически наръчник на съвременния многознайко. Нищо ново. Тук аз лично не разбирам друго - откъде идва това “както можем да предположим”. Откъде можем да го предположим? От собствения си опит? От статистически данни? Не. Това е реторически подход - “както всички знаят”. Както всички знаят, всъщност биологията няма кой знае какво отношение към философията (по-вероятно е обратното, но биолозите се сърдят). В биологията този тип висши бозайници (надявам се, че “висш бозайник” не е обида) се характеризират с вярата, че поезията е продукт на проблеми от физиологично естество, за които или не е прието да се говори на маса, или пък само след полунощ.
С други думи, вярва се днес (именно вярва се), че колкото по-специализиран си в дадена наука, тоест “дребнав”, толкова повече ги разбираш “нещата изобщо” (res). Идеологическа (в по-широк смисъл) схема, но нейсе. А са казали навремето: Res in tantun intelegitur, in quantum amatur (Едно дело го разбират толкова, колкото го обичат).
Ето я тънкостта. Мнозинството от нас не обичаме работата си, занаята си. С всички сили объркваме обичането с ползата и социалния статус. С лакомията. В най-добрия случай – с тщеславието или с “трябва да се живее”. Съответно и толкова разбираме занаята си. Я ми отговорете например каква полза има от някаква си гипсова заврънкулка нейде високо на фасадата на стара къща. Никой не я вижда, ако не се вгледа. Обикновено за вглеждане няма време в забързания наш живот, оле! - пък и улиците са олеле. Защо е там тогава? Ами така, за кеф, защото строителят е обичал къщата, която строи, и е разбирал, за разлика от нас, че домът няма да е цялостен без нея. Точно това не е дребнавост, точно това е мислене за Космос. В богословието то е пътят на т.нар. естествено откровение. Усетът, че зад красотата на цялото има един Творец. Лошото за нас сега е, че и за самата тази красота също е необходим усет. А това вече е тема, “както всички знаят”, надхвърляща менталните способности на всичко знаещите. Това е тема “за гипсови заврънкулки”, тема само за деца.